Директивата за прозрачност на заплащането: какво се променя за работниците в България от юни 2026

    Публикувано на 22 май 2026 г. · 4 мин. четене

    На 10 май 2023 г. Европейският съюз прие Директива 2023/970, която поставя началото на нова ера в трудовите отношения на континента. Нейната цел е проста и революционна едновременно: да гарантира равно заплащане за равен труд, като задължи работодателите да бъдат прозрачни за това колко плащат на служителите си. За България крайният срок за транспониране на директивата е 7 юни 2026 г. — дата, след която нищо на трудовия пазар вече няма да е същото.

    Какво представлява Директивата за прозрачност?

    Директива (ЕС) 2023/970 е правен акт, насочен срещу един от най-устойчивите проблеми на пазара на труда в Европа — разликата в заплащането между мъжете и жените. Но обхватът на директивата е значително по-широк от борбата с половото неравенство. Тя въвежда цял набор от задължения за работодателите и права за служителите, които преобразуват начина, по който заплащането се определя, съобщава и защитава.

    Съгласно анализ на Адвокатско дружество Ърнст и Янг, публикуван на ey.com, директивата въвежда принципа, че работодателите вече няма да могат да изискват от кандидатите информация за настоящото или предишното им заплащане по време на интервю за работа. Това слага край на широко разпространената практика работодателят да се "котира" спрямо историята на кандидата, вместо спрямо реалната стойност на позицията.

    Какви са новите права на работниците?

    Директивата дава на всеки служител редица конкретни права:

    • Право на информация преди назначаване: Работодателите ще са длъжни да посочват в обявите за работа начална заплата или диапазон на заплащане. Край на обявите с "възнаграждението се договаря" без никаква отправна точка.
    • Право да искат данни за средното заплащане: Всеки работник ще може да поиска от работодателя си информация за средните нива на заплащане в компанията, разбити по пол и по категории служители, полагащи равен или равностоен труд. Работодателят е длъжен да предостави тази информация в рамките на два месеца.
    • Защита срещу дискриминационни клаузи: Всякакви договорни клаузи, забраняващи на служителите да разговарят за заплатите си с колегите, ще бъдат незаконни.

    Според Mediapool.bg промените ще бъдат въведени чрез изменения в Закона за защита от дискриминация, а проект вече е пуснат на обществено обсъждане.

    Какво се изисква от работодателите?

    Задълженията на работодателите зависят от размера на компанията:

    • Компании с над 250 служители ще трябва ежегодно да отчитат данни за разликата в заплащането между половете пред контролен орган.
    • Компании между 100 и 249 служители ще подават такъв отчет на всеки три години.
    • Всички работодатели, независимо от размера, ще трябва да обявяват стартовите заплати или диапазони в обявите за работа и да предоставят информация при поискване.

    Когато данните покажат необоснована разлика в заплащането от над 5%, работодателят ще бъде задължен да извърши анализ съвместно с представители на работниците и да предприеме коригиращи мерки.

    Защо това е важно за България?

    България е сред страните с най-голяма разлика в заплащането между половете в ЕС. Но проблемът е по-широк от половото равенство. Непрозрачността на трудовия пазар у нас означава, че работниците нямат необходимата информация, за да преговарят ефективно за заплатата си при наемане или при повишение.

    Краят на "тайната за заплатите" — термин, използван от Mediapool.bg — ще смени баланса на силите на трудовия пазар. Работодателите вече няма да могат да разчитат на информационната асиметрия като инструмент за задържане на разходите за труд.

    Какво можеш да направиш още сега?

    Директивата влиза в сила на 7 юни 2026 г., но не е нужно да чакаш до тогава. Kolkovzimash.eu вече предоставя реални, анонимни данни за заплатите по длъжности и компании в България — точно вида информация, която скоро ще стане законово задължителна. Разгледай реалните заплати или добави своя отзив и помогни на пазара да стане по-прозрачен още днес.

    Разгледай реалните заплати по длъжности в България

    Анонимни данни, споделени от реални служители — безплатно.

    Често задавани въпроси

    От кога влиза в сила директивата в България и какво се случва ако страната закъснее с транспонирането?

    Крайният срок за транспониране е 7 юни 2026 г. Ако България не транспонира директивата навреме, европейското законодателство не влиза в сила автоматично за отделни граждани — необходим е национален закон. Въпреки това Европейската комисия може да образува наказателно производство срещу страната за неизпълнение на задълженията й като членка на ЕС.

    Директивата прилага ли се само за постоянно заети или и за непълно работно време и временни работници?

    Директивата се прилага за всички работници, обхванати от трудово правоотношение съгласно националното законодателство — включително работещите при непълно работно време, временно заетите и тези по срочни договори. Тя не прави разлика въз основа на вида или продължителността на заетостта.

    Може ли работодателят да откаже да разкрие информация за заплащането позовавайки се на търговска тайна?

    Не. Директивата изрично не допуска позоваването на търговска тайна като основание за отказ от предоставяне на агрегирани данни за средното заплащане. Работодателите могат да изискват от служителите да не разпространяват конкретни индивидуални заплати на колеги, но не могат да блокират достъпа до категорийните средни стойности.

    Какво представлява съвместната оценка на заплащането и кога се задейства?

    Когато отчетите на компания покажат необоснована разлика в заплащането между половете от над 5%, работодателят е задължен да проведе съвместна оценка съвместно с представители на работниците. Ако в рамките на 6 месеца след установяване на разликата тя не бъде отстранена, компанията трябва да представи план за корекция с конкретни срокове.

    Може ли работодателят да ме уволни или наказва, ако питам за заплатата на колегите?

    Не. Директивата изрично защитава служителите от всякакви форми на репресии — уволнение, понижение, намаляване на заплата или дисциплинарни мерки — заради търсене или споделяне на информация за заплащане. Всяко такова действие е незаконно и подлежи на санкции.

    Какво ако работодателят откаже да предостави исканата информация?

    Служителят може да се обърне към Комисията за защита от дискриминация или директно към съда. Важна особеност: при съдебен спор тежестта на доказване се обръща — работодателят трябва да докаже, че не е нарушил принципа за равно заплащане, а не служителят да доказва дискриминация. Директивата предвижда и право на пълно обезщетение, включително за пропуснати ползи.

    Източници